ГОДИШЕН ПЛАН-ПРОГРАМА

на комисия по Безопастност на движението по пътищата

*актуализиран споредзаповед № РД09-660/15.03.2021 г. на Министъра на образованието и науката, утвърждаващ Плана за действие 2021 за БДП на Министерството на образованието и науката (МОН) на Република България.

Председател: Атанаска Иванова

Членове: 1. Недялка Тодорова

2. Христинка Костадинова

Планът е разработен в изпълнение на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021 – 2030 г., Плана за действие 2021 – 2023 към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата и Секторната стратегия за безопасност на движението на пътищата (2021-2030) на Министерство на образованието и науката.

Планът обхваща първата година от действието на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. и Плана за действие 2021-2023 към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата и представя в обобщен вид мерките за безопасност на движението по пътищата, обособени по стратегически цели и тематични направления, касаещи начален и прогимназиален учебен модул.

В плана целите и тематичните направления са разпределени по области на въздействие от националната политика по БДП, а мерките са съотнесени спрямо ефекта на въздействието им, индикатора и срока по мярката и източника на информация за докладване на изпълнението на мярката,дефинирани от определените в Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. и Плана за действие 2021-2023 към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата.

Планът е обект на актуализация в началото на всяка учебна година за съответните години от Плана за действие 2021-2023 към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата, както и при необходимост. Актуализацията е възможна с оглед конкретизиране на мерките на годишна база, както и планиране на нови мерки, за които има обективна необходимост да бъдат включени в Плана за действие съгласно годишните приоритети и оперативните цели на държавната политика по БДП.

Планът за действие се отчита по разработени от ДАБДП образци, приложени към Плана за действие 2021-2023 към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата

І. ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Събрание на комисията по БДП в ОУ «Димитър Димов» – Пловдив в началото на всяка учебна година;

Изготвяне на годишен план и седмични графици за преподаване на темите(модули) по БДП, според изискването на МОН и непрекъснатото им актуализиране;

Планиране и подготвяне на теоритични и практически занимания (на открито) в рамките на учебната година в и извънкласна дейност, подготовка за състезания по БДП от училищен, областен и национален характер и участия по възможност.

Срещи-беседи и използване на интерактивни методи за обучение;

Презентации;

Увеличаване на броя и часовете по практически занимания;

Активна и пасивна безопастност;

Целево осъществяване на активен контакт и диалог с родителите, имащ за цел допълнително обучение, превенция и възпитателен модел на „личния пример“;

При необходимост пряка комуникация и КООРДИНАЦИЯ между

ГДНП: Главна дирекция пътна полиция

УКБДП: Училищни комисии по безопасност на движението по пътищата

ОБКБДП: Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата

ОКБДП: Областна комисия по БДП

СБА: Съюз на българските автомобилисти

БЧК: Български червен кръст

Задължително изучаване на Протокола за разговор с телефон 112, както и правилния комплекс от стъпки при ситуация на ПТП;

Събрание на комисията по БДП в ОУ „Димитър димов“ – Пловдив в края на учебната година и отчет за извършената дейност;

Други;

ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ 1:УПРАВЛЕНИЕ, ОСНОВАНО НА ИНТЕГРИТЕТ

Наименование на мярката

Ефект на мярката

Отговорник по мярката

Индикатор и срок по мярката, докладвани на заседания на ДОККПБДП и в годишния доклад за изпълнение на политиката по БДП

Източник на информацияза докладване на изпълнението на мярката

1.1

Цел:

Прилагане на интегрирана система за планиране, изпълнение, отчитане, контрол и оценка на политика по БДП в единна стратегическа рамка

1.1.1

Отчитане изпълнението на Плана за действие за БДП за учебната 2020-2021 г. пред Педагогически съвет.

Годишна отчетност на цялостната политика по личностното развитие и полученият набор от знания.

Директор

Годишен доклад по Плана за действие за БДП за 2020 г.

Срок:15 Септември 2021 г.

Информация, постъпила от класните ръководители и от РУО за изпълнени меркина регионално ниво за БДП.

Информация за изпълнение на

мерките на ниво училище, спрямо служителите в държавната администрация.

1.1.2

Разработване на годишен план-

Програма за БДП

Годишна плановост на мерки по БДП.

Превенция.

Директор

Актуализиран План за

Действие за БДП.

Срок: ежегодно

15 септември 2020-2029 г.

Годишна план-програма за БДП, представена от Директора на училището.

1.1.3

Годишна актуализация на Плана за действие за БДП 2021г.

Гъвкавост и адаптивност на годишното изпълнение на политиката по БДП съгласно годишните приоритети и оперативни цели на националната политика по БДП, разработвани от ДАБДП и прилагани в съответното учебно заведение.

Директор и преподавател по БДП

Актуализиран План за действие за БДП.

Предложения на компетентните институции.

Срок:за актуализацията – ежегодно- постоянен.

Актуализиран План за действие за БДП.

Директор и преподавател по БДП.

1.1.4

Планиране и финансово осигуряване на мерки по БДП в рамките на делегирания бюджет на училището(ако общата финансова рамка позволява).

Планово и финансово обезпечаване на мерките на училищно ниво.

Директор, счетоводител

Предвиждане на устойчиво финансиране на мерките по БДП в годишните бюджетни разчети на институцията (ако общата финансова рамка позволява).

Срок: постоянен.

Финансов разчети на институциите, ако е предвидено в годишния бюджет.

1.2

Цел:

Осъществяване на ефективна комуникация и създаване на широка рамка на сътрудничество и съпричастност за различните аспекти от БДП

1.2.1

Прилагане на единна комуникационна стратегия по БДП.

Консенсус и обединени усилия за ефективно изпълнение на политиката по БДПв училищната институцията, съобразно спецификатаи изискванията на ДАБДП.

Директор,

Ресорен зам. Директор,

Преподавател по БДП

Съвместни консенсусни решения.

Срок: постоянен.

Официална електронна страница на училището, Skolo.bg, GSute и други.

ТЕМАТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ 2:СОЦИАЛНО ОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ: УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

2.1

Цел:

Превенция на рисковете за здравето и живота на децата при взаимодействието им с пътната система като участници в движението по пътищата

2.1.1

Оптимизирано обучение на деца и ученици по БДП в системата на образованиетов единна концептуална рамка:

– осъвременяване на учебната документация по БДП въз основа на опита в Република България и водещите страни по отношение на БДП;

– заделяне на допълнителни финансови (ако бюджета на институцията позволява), технически и човешки ресурси за обезпечаване на обучението по БДП

– интегриране на темите по БДП в темите от учебното съдържание по общообразователните учебни предмети и/или по предметите за придобиване на професионална квалификация,едновременно с преподаването им като отделен предмет;

– прилагане на единни образователни стандарти по места;

– използване на учебни материали и подходи, адаптирани както към възрастта и зрелостта на обучаваните, така и към духа на времето;

– обучение с натрупване, при което всяко ниво на обучение надгражда предишното с цел приемственост и ефективен напредък;

– подпомагане на ръководствата на училищата и в частност преподавателите по БДП в прилагането на националната политика по обучение в областта на БДП;

– обезпечаване на училищата с годишни образователни планове за безопасна градска мобилност с участието на експерти от общините, ОДМВР, ПБЗН,ЦСМП, родители и др. при спазване на държавен образователен стандарт за приобщаващо образование;

– насоченост на БДП не само към придобиване на знания и разбиране на правилата за движение, но и към промяна на нагласите, мотивацията и манталитета;

– практическа насоченост на уроците – да се провеждат не само в класната стая, но също така да включват обучение и опит на практика – както в защитена среда, така и в реални условия, адаптирани към ролята, която имат в системата за движение, в т.ч. обучение по оказване на първа помощ за учениците в горните класове;

– осигуряване на механизъм за обратна връзка и оценка на ефективността от обучението по БДП.

Поставяне на темата във фокуса на обществен дебат

Подобрено управление на дейностите за възпитание и обучение на децата и учениците по БДП

Подготвени деца и ученици в областта на БДП.

Директор,

Ресорен зам. Директор,

Класни ръководители,

Преподавател по БДП

Изпълнени мерки за подобряване обучението на деца и ученици по БДП.

Срок: постоянен.

Докладвана от учителите информация – регулярно за заседания на ПС и годишно в годишния доклад за изпълнение на политиката по БДП на Директора.

2.1.2

Организиране и провеждане на извънкласни инициативи по БДП за деца и ученици в системата на образованието.

Подкрепа за творческите изяви на децата по темата за БДП.

Класни ръководители

Изпълнени извънкласни инициативи по БДП за деца и ученици в системата на образованието.

Срок: постоянен.

Докладвана от учителите информация – регулярно за заседания на ПС и годишно в годишния доклад за изпълнение на политиката по БДП на директора.

2.1.3

Организиране и провеждане на национални състезания по БДП, национални, регионални и общински извънкласни инициативи за деца и ученици в системата на образованието, свързани с културата на движение по пътищата.

Подкрепа за творческите изяви на децата по темата за БДП.

МОН

МВР, Сектор Пътна полиция

ДОККПБДП

ДГ, училища, ЦПЛР, ДПО, ДСПУО, ДПОО

Изпълнени инициативи по БДП за деца и ученици в системата на образованието.

Срок: постоянен.

2.1.4

Ограничаване на рисковете от ПТП при осъществяване на организиран превоз на деца, свързан с учебна и/или извънучебна дейност в системата на предучилищното и училищно образование.

Осигуряване на безопасен транспорт за учениците в средищните училища.

Усъвършенстване на контрола за безопасен превоз на деца и ученици в пътните превозни средства.

МОН, РУО, училища, ДГ, ЦПЛР

Изпълнени мерки за ограничаване на рисковете от ПТП при осъществяване на организиран превоз на деца.

Срок: постоянен.

Докладвана от учителите информация – регулярно за заседания на ПС и годишно в годишния доклад за изпълнение на политиката по БДП на директора

2.1.5

Провеждане на кампании на институциите в областта на БДП, насочени към деца и ученици.

Подготвени деца и ученици в областта на БДП.

Повишаване на информираността за рисковите фактори, свързани с безопасността на движението по пътищата.

МОН, РУО, училища, ДГ, ЦПЛР

Изпълнени кампанийни инициативи в областта на БДП, насочени към деца и ученици.

Срок: постоянен.

2.1.6

Провеждане на кампания „Пътят на първокласника“.

Определяне на най-безопасния маршрут от дома до училище и обратно и идентифициране на препятствия и проблемни точки – за родителите на всички ученици на първата родителска среща са коментирани проблемите и изискванията по пътната безопасност, включително и с участие на представители от Пътна полиция.

Училища,

Класни ръководители, Училищно настоятелство,

РУО,

ОДМВР,

Общини

Изпълнени кампанийни областта на БДП, насочени към ученици от начален етап на основното образование

Срок:

15.09 – 30.09.2021 г.

2.1.7

Активизиране на дейността на училищните комисии в развитието на средата за обучение по БДП и прилежащата пътна инфраструктура и организация на движението в непосредствена близост до училището.

Формиране на съзнателно и отговорно отношение към въпросите на личната безопасност и тази на околните, придобиване на основни допълнителни знания и умения за разпознаване и оценка на опасните ситуации и вредните фактори в околната среда, и оказване на помощ в случай на опасност .

Училищни комисии по БДП, РУО, ОДМВР

Дейност на училищната комисия по БДП

Срок: постоянен.

Отчет на комисията по БДП пред Директора.

2.3

Цел:

Повишаване на обществената чувствителност към темата за БДП

2.3.1

Отбелязване на 29 юни – Деня на безопасността на движението по пътищата.

Популяризиране на политиката за БДП.

Директор, Учители,

Класни ръководители, Училищно настоятелство

Организирани и проведени мероприятия.

Срок: ежегодно, 29 юни.

Отчет на комисията по БДП пред Директора.

2.3.2

Отбелязване на Европейската седмица на мобилността, Международния ден за безопасност на движението по пътищата, Европейския ден без загинали на пътя/EDWARD, Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия и др.

Популяризиране на политиката за БДП.

Директор, Учители,

Класни ръководители, Училищно настоятелство

Организирани и проведени мероприятия.

Срок: ежегодно.

Отчет на комисията по БДП пред Директора.

ІІ. УЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Подбор на учебен материал, съобразен с изискванията на МОН и учебната програма по БДП за съответните паралелки, както следва:

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В ПЪРВИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

Обучението по безопасност на движение по пътищата в първи клас е неделима част от цялостното възпитание, обучение и

социализиране на ученика в системата на училищното образование. Това е социално учене с важност за формиране на определени практически умения у учениците като участници в движението по пътищата. Екстериоризирането на тези умения е свързано с развитие на защитните механизми на ученика за неговото безопасно и културно поведение на пътя. Съвременната пътна среда е опасна за ученика в първи клас, тъй като тя е неестествена по отношение на неговите вътрешни механизми и способности за психофизическа защита. В тази възраст учениците все още не могат да възприемат, чувстват и осъзнават опасностите в движението по пътя.

Развиването и усъвършенстването на психофизиологическите механизми за защита и създаването на определен начин на

мислене и поведение на пътя, ще осигурят личната безопасност на ученика и безопасността на другите участници в движението по пътя.

II. Цели на обучението
Изграждане и развиване на защитни механизми, спрямо опасностите от пътната среда.
Развиване на перцептивните умения на учениците за безопасно поведение на пътя, на основата на развиване на зрителните и

слуховите възприятия, на възприятията за време и пространство.

Подпомагане на процеса за развитие на концентрацията на вниманието, паметта и на дисциплинираност, и отговорно

поведение на пътя.

Формиране на знания и умения за безопасно придвижване до училище и обратно, пресичане на пътен светофар и пешеходна

пътека.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от първи клас, като участници в пътното движение, се характеризира по отношение

на:

Зрително възприятие.

За учениците от тази възраст, като участници в движението е характерно, че зрителните им възприятия са непълни. Причините

са няколко:

– Ниският ръст, който ги затруднява при възприемане на оразмерената за възрастните пътна среда.

– Тясното поле на периферното зрение. При учениците в тази възраст зрителното поле по хоризонтала е 90 градуса, срещу 150 –

170 при възрастните, а по вертикала – 70 градуса, срещу 120 при възрастните. Периферията на ретината изпълнява стражева роля и

когато периферното зрение е неразвито, затворено, тази негова функция е ограничена. По-бързото развитие на периферното зрение се

забелязва едва след десетата година. Чрез периферното зрение най-напред се забелязва движението на предметите, преди всички други

техни свойства.

Слухово възприятие.

Учениците в първи клас имат недиференцирано слухово възприятие. За него е характерно непълното и неточното определяне

посоката и източника на звук. Това се дължи на неразвития все още в тази възраст бинаурален слух, т.е. на системата, която осигурява възприемане на звука с двете уши. Благодарение на бинауралния слух възрастният човек вече много точно може да определи източника на звук в пространството.

Особености на вниманието.

Вниманието на ученика в първи клас има следните недостатъци:

3.1. Бърза подвижност и недостатъчна концентрираност, които говорят за едно неустойчиво внимание, подчинено на висока

емоционалност и импулсивност.

3.2. Опасно разсейване (изчезване) на вниманието, което се проявява най-често тогава, когато ученика мисли, че е защитен на

пътя от някакъв външен фактор. За него това са случаите:

– когато върви заедно с възрастен човек;

– когато е с група деца.

В тези случаи, поради стеснения обем на вниманието, той не може да се ориентира в бързо променящата се пътна среда и

вероятността да пострада е голяма.

Двигателни функции и поведение на пътя.

Учениците от първи клас имат голямата двигателна активност. Това е тренировка и упражняване на тяхната моторика за

усъвършенстване регулиращото влияние на различните мозъчни центрове върху нея. В тази възраст все още има съществена разлика между възприемане и съответното действие. Учениците могат да видят и да разберат някои пътни ситуации, но не винаги могат да реагират правилно на тях или реагират по-бавно от възрастните, поради липса на достатъчно опит, тъй като им е нужно повече време, за да извършат определени двигателни действия, породени от зрителен или слухов дразнител на пътя.

Двигателните умения в тази възраст допълнително се затрудняват и от преобладаващата импулсивност в тяхното поведение.

Много често голямата емоционалност, проявена от тях например при падането на една топка на платното, ги кара да забравят за всички опасности около тях.

Същото поведение можем да наблюдаваме и в играта им. На границата между този детски свят и света на възрастните стават

произшествията на пътя.

В тясна връзка с поведението на ученика е и неговият стартов рефлекс. Най-често той представлява мускулно напрежение,

замръзване на място и обща напрегнатост при поява на определен слухов дразнител. В следващия момент вече идва ред на определено двигателно действие. Но в случая то е последица от възприетата и преработена информация, съпоставена с миналия опит.

Колкото е по-пълна тази информация и колкото по-богат е миналият опит, толкова по-правилно ще бъде взетото решение. Докато възрастните могат да се справят с такава задача добре, същото не може да кажем за учениците от първи клас.

Ориентиране във времето и пространството.

За първокласниците е значително по-трудно да възприемат времето, отколкото пространството. Причината е в самата природа на времето като обект на познание, а именно:

– времето тече. Това означава, че нито една, дори и най-малка негова част, не може да бъде възприета отведнъж, едномоментно, а само последователно – начало и след това край – в секунди, минути и часове;

– у човека няма специален анализатор за време. То се познава непосредствено чрез движението и ритъма на жизнените процеси – пулс, честота на дишане или с часовник;

– възприемането на времето лесно се изопачава от субективни фактори като: запълненост на временния интервал с вид дейност, значимост на дейността за субекта, емоционалното състояние на самия човек и др.

Учениците трябва да могат да следят времето, за да се справят успешно с възложените им задачи, но изследванията показват, че в представите на първокласника една минута е равна средно на 11,5 секунди. Очевидно е, че учениците от първи клас силно подценяват продължителността на минутата като интервал от време.

В края на началната училищна възраст, на основата на всекидневната си практика, учениците се научават, че за изминаване на по- голямо разстояние е нужно повече време и обратно. И въпреки това те се затрудняват, когато трябва да сравнят времето, за което автомобил ще измине права отсечка с определена дължина, с това на друг автомобил, който ще измине отсечка със същата дължина, но с начупен профил.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Моят безопасен път до училище и обратно*

Моят робот знае безопасен път до училище*

*Робот, безопасен път.

Пешеходна пътека

Аз не пресичам сам*

Пътен светофар за регулиране движението на пешеходците

* Пътен светофар.

Двуколесни пътни превозни средства за деца

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ ВЪВ ВТОРИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

Обучението по безопасност на движение по пътищата във втори клас е неделима част от цялостното възпитание, обучение и

социализиране на ученика в системата на училищното образование. Това е вид социално учене за формиране на определени

практически умения у учениците като участници в движението по пътищата. Интериоризирането и екстериоризирането на тези умения е свързано с изграждане на защитните механизми на ученика за неговото безопасно поведение на пътя. Съвременната пътна среда е опасна за него, тъй като тя е неестествена по отношение на неговите способности за психофизическа защита. В тази възраст учениците все още не могат да възприемат, чувстват и осъзнават опасностите на движението по пътя.

Развиването и усъвършенстването на психофизиологическите механизми за защита на ученика и създаването на определен

начин на мислене и поведение на пътя, ще осигурят личната му безопасност и безопасността на другите участници в движението по пътя.

II. Цели на обучението
Изграждане и развиване на защитни механизми, спрямо опасностите от пътната среда.
Развиване на перцептивните умения на децата за безопасно поведение на пътя, на основата на развиване на зрителните и

слуховите възприятия, на възприятията за време и пространство.

Подпомагане на процеса за развитие на концентрацията на вниманието, паметта и на дисциплинираност, и отговорно поведение на пътя.
Надграждане на знания и умения за безопасно придвижване до училище и обратно, пресичане на път с пътен светофар,

прилагайки определен алгоритъм.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от втори клас, като участници в пътното движение, се характеризира по отношение

на:

Зрително възприятие.

са няколко:

– Ниският ръст, който ги затруднява при възприемане на оразмерената за възрастните пътна среда.

– Тясно поле на периферното зрение. При учениците в тази възраст зрителното поле по хоризонтала е 90 градуса, срещу 150 – 170

при възрастните, а по вертикала – 70 градуса, срещу 120 при възрастните. Периферията на ретината изпълнява стражева роля и когато периферното зрение е неразвито, тази негова функция е ограничена. По-бързото развитие на периферното зрение се забелязва едва след десетата година. Чрез периферното зрение най-напред се забелязва движението на предметите, преди всички други техни свойства.

Слухово възприятие.

Учениците във втори клас имат недиференцирано слухово възприятие. За него е характерно непълното и неточното определяне

Особености на вниманието

Вниманието на ученика във втори клас има следните недостатъци:

емоционалност и импулсивност.

3.2. Опасно разсейване (изчезване) на вниманието, което се проявява най-често тогава, когато той мисли, че е защитен на пътя от някакъв външен фактор. За него това са случаите:

– когато е с група деца;

– когато е близо до дома си и се чувства в зоната на неговата защита.

вероятността да пострада е голяма.

Двигателни функции и поведение на пътя.

Учениците от втори клас имат голямата двигателна активност. Това е тренировка и упражняване на тяхната моторика за

произшествията на пътя.

В тясна връзка с поведението на ученика на пътя е и неговият стартов рефлекс. Най-често той представлява мускулно

напрежение, замръзване на място и обща напрегнатост при поява на определен слухов дразнител. В следващия момент вече идва ред на определено двигателно действие. Но в случая то е последица от възприетата и преработена информация, съпоставена с миналия опит.

Ориентиране във времето и пространството.

За второкласниците е значително по-трудно да възприемат времето, отколкото пространството. Причината е в самата природа на времето като обект на познание, а именно:

– у човека няма специален анализатор за време. То се познава опосредствено чрез движението и ритъма на жизнените процеси – пулс, честота на дишане или с часовник;

Учениците трябва да могат да следят времето, за да се справят успешно с възложените им задачи. Въпреки това изследванията

показват, че в представите на второкласника една минута е равна средно на 18,5 секунди. Очевидно е, че учениците от втори клас силно подценяват продължителността на минутата като интервал от време.

В края на началната училищна възраст, на основата на всекидневната си практика, учениците се научават, че за изминаване на по-голямо разстояние е нужно повече време и обратно. И въпреки това те се затрудняват, когато трябва да сравнят времето, за което автомобил ще измине права отсечка с определена дължина, с това на друг автомобил, който ще измине отсечка със същата дължина, но с начупен профил.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Улиците до моето училище*

Моят робот знае къде да пресича*

Алгоритъм за безопасно пресичане

Пътен светофар за регулиране движението на превозни средства

Отивам на училище с автобус, трамвай, тролейбус, лек автомобил

Виждам и чувам пътните

превозни средства*

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В ТРЕТИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

Обучението по безопасност на движение по пътищата в трети клас е неделима част от цялостното възпитание, обучение и

практически умения у учениците, като участници в движението по пътищата. Интериоризирането и екстериоризирането на тези умения е свързано с изграждане на защитните механизми на ученика за неговото безопасно поведение на пътя. Съвременната пътна среда е опасна за него, тъй като тя е неестествена по отношение на неговите способности за психофизическа защита. В тази възраст учениците все още не могат да възприемат, чувстват и осъзнават опасностите на движението по пътя.

II. Цели на обучението
Изграждане и развиване на защитни механизми, спрямо опасностите от пътната среда.
Развиване на перцептивните умения на децата за безопасно поведение на пътя, на основата на развиване на зрителните и

слуховите възприятия, на възприятията за време и пространство.

Подпомагане на процеса за развитие на концентрацията на вниманието, паметта и на дисциплинираност, и отговорно

поведение на пътя.

Разширяване на знания за велосипеда, за неговото регулиране и за неговото безопасно управление в различна пътна среда.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от трети клас, като участници в пътното движение, се характеризира по отношение

на:

Зрително възприятие.

са няколко:

– Ниският ръст, който ги затруднява при възприемане на оразмерената за възрастните пътна среда.

– Тясното поле на периферно зрение. При учениците в тази възраст зрителното поле по хоризонтала е 90 градуса, срещу 150 –

170 при възрастните, а по вертикала – 70 градуса, срещу 120 при възрастните. Периферията на ретината изпълнява стражева роля и когато периферното зрение е неразвито, тази негова функция е ограничена. По-бързото развитие на периферното зрение се забелязва едва след десетата година. Чрез периферното зрение най-напред се забелязва движението на предметите, преди всички други техни свойства.

Слухово възприятие.

Учениците в трети клас имат недиференцирано слухово възприятие. За него е характерно непълното и неточното определяне

Особености на вниманието.

Вниманието на ученика в трети клас има следните недостатъци:

емоционалност и импулсивност.

– когато е близо до дома си и се чувства в зоната на неговата защита;

– когато играе или се движи по тихи улици.

Във всички тези случаи, поради стеснения обем на вниманието, той не може да се ориентира в бързо променящата се пътна среда и вероятността да пострада е голяма.

Двигателни функции и поведение на пътя.

На всички е позната голямата двигателна активност на учениците от начална училищна възраст. Това е тренировка и

упражняване на тяхната моторика за усъвършенстване регулиращото влияние на различните мозъчни центрове върху нея. В тази възраст все още има съществена разлика между възприемане и съответното действие. Учениците могат да видят и да разберат някои пътни ситуации, но не винаги могат да реагират правилно на тях или реагират по-бавно от възрастните, поради липса на достатъчно опит, тъй като им е нужно повече време, за да извършат определени двигателни действия, породени от зрителен или слухов дразнител на пътя.

произшествията на пътя.

Ориентиране във времето и пространството.

За децата на 6-10 години е значително по-трудно да възприемат времето, отколкото пространството. Причината е в самата

природа на времето като обект на познание, а именно:

В училище децата трябва да могат да следят времето, за да се справят успешно с възложените им задачи. Въпреки това

изследванията показват, че в представите на третокласника една минута е равна средно на 24,5 секунди. Очевидно е, че и учениците от трети клас силно подценяват продължителността на минутата като интервал от време.

В края на началната училищна възраст, на основата на всекидневната си практика, третокласниците се научават, че за изминаване на по-голямо разстояние е нужно повече време и обратно. И въпреки това те се затрудняват, когато трябва да сравнят времето, за което автомобил ще измине права отсечка с определена дължина, с това на друг автомобил, който ще измине отсечка със същата дължина, но с начупен профил.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Път. Елементи на пътя.

Велосипед

Пътен светофар за велосипедисти.

Безопасни места за управление на велосипед.*

Моят робот спазва сигналите на светофара.

Знам къде са пътните превозни средства.

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В ЧЕТВЪРТИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

Обучението по безопасност на движение по пътищата в четвърти клас е неделима част от цялостното възпитание, обучение и

II. Цели на обучението
Изграждане и развиване на защитни механизми, спрямо опасностите от пътната среда.
Развиване на перцептивните умения на децата за безопасно поведение на пътя, на основата на развиване на зрителните и

слуховите възприятия, на възприятията за време и пространство.

Подпомагане на процеса за развитие на концентрацията на вниманието, паметта и на дисциплинираност, и отговорно поведение на пътя.
Придобиване на знания за кръстовища, пътна маркировка, групи пътни знаци и за пътни превозни средства, използвани в

селското стопанство.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от четвърти клас, като участници в пътното движение, се характеризира по

отношение на:

Зрително възприятие.

За учениците от тази възраст, като участници в движението е характерно, че зрителните им възприятия са все още непълни.

Причините са няколко:

– Ниският ръст, който ги затруднява при възприемане на оразмерената за възрастните пътна среда.

когато периферното зрение е неразвито, тази негова функция е ограничена. По-бързото развитие на периферното зрение се забелязва едва след десетата година. Чрез периферното зрение най-напред се забелязва движението на предметите, преди всички други техни свойства.

Слухово възприятие.

Учениците в четвърти клас имат все още недиференцирано слухово възприятие. За него е характерно непълното и неточното

определяне посоката и източника на звук. Това се дължи на неразвития все още в тази възраст бинаурален слух, т.е. на системата, която осигурява възприемане на звука с двете уши. Благодарение на бинауралния слух възрастният човек вече много точно може да определи източника на звук в пространството.

Особености на вниманието.

От 7 до 10-годишна възраст вниманието на ученика в четвърти клас има следните недостатъци:

3.1. Неустойчиво внимание с бърза подвижност и недостатъчна концентрираност, предизвикани от висока емоционалност и

импулсивност.

пътя от някакъв външен фактор. За него това са случаите:

– когато пресича, за да отиде при възрастен;

– когато е с група деца;

– когато пресича широки улици и булеварди.

Двигателни функции и поведение на пътя.

Учениците от четвърти клас имат голяма двигателна активност. Това е тренировка и упражняване на тяхната моторика за

усъвършенстване регулиращото влияние на различните мозъчни центрове върху нея. В тази възраст все още има съществена разлика между възприемане и съответното действие. Учениците могат да видят и да разберат някои пътни ситуации, но не винаги могат да реагират правилно на тях или те реагират по-бавно от възрастните, поради липса на достатъчно опит, тъй като им е нужно повече време, за да извършат определени двигателни действия, породени от зрителен или слухов дразнител на пътя.

произшествията на пътя.

Ориентиране във времето и пространството.

природа на времето като обект на познание, а именно:

показват, че в техните представи една минута е равна на по-малко от 35 секунди. Очевидно е, че учениците от четвърти клас

подценяват продължителността на минутата като интервал от време.

В края на началната училищна възраст, на основата на всекидневната си практика, учениците се научават, че за изминаване на по-голямо разстояние е нужно повече време и обратно. И въпреки това те се затрудняват, когато трябва да сравнят времето, за което автомобил ще измине права отсечка с определена дължина, с това на друг автомобил, който ще измине отсечка със същата дължина, но с начупен профил.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Пътни знаци, пътна маркировка

Кръстовища

Пътни превозни средства, използвани в селското стопанство в населено място и извън населено място

Виждам пътните превозни средства

Чувам пътните превозни средства

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В ПЕТИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

Обучението по безопасност на движение по пътищата в тази възраст е неделима част от цялостното възпитание, обучение и

социализиране на ученика от пети до седми клас.

Дългосрочната цел на това обучение е създаването у ученика определен начин на мислене и поведение на пътя, които ще му

осигурят защитна система, като участник в движението на база развита сензорика и ще му позволи да вижда, предвижда и анализира дадена пътна ситуация в нейното развитие.

В обучението по безопасност на движение по пътищата в тази възраст ученикът е поставен в нова учебна ситуация. От гледна

точка на Закона за движение по пътищата той вече има право да се вози до водача и така да възприема, анализира и оценява пътната среда от позиция на бъдещ водач.

Това за него е възможност да сравнява наученото по безопасност на движение по пътищата, доколко и как може да бъде видяно в поведението на другите участници в движението.

II. Цели на обучението
Осъществяване на комуникация на ниво родови и видови понятия от пътната среда.
Анализиране на причините за възникване на пътен конфликт и прогнозиране на неговото развитие.
Сравняване на различни видове пътища, познаване на пътните превозни средства, които се движат по тях и основните групи

пътни знаци.

Проявяване на отговорност и самоконтрол, като участник в пътното движение.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от V – VII клас, като участници в пътното движение.

Учениците от 11 до 15 години се движат много повече от тези, от по-малката възрастова група. Те самостоятелно отиват на

училище и самостоятелно пътуват в различни превозни средства. И така те могат да станат участници в пътнотранспортни произшествия с тях.

В тази възраст те растат бързо. Пропорциите на тялото им се изменят непрекъснато. От друга страна тяхната жизненост

непрекъснато ги подтиква към движение. И тук вече възниква противоречието между изискването за дисциплина в пътното движение и естествената физиологическа потребност от свободно движение.

Усещания и възприятия.

Комплексните дразнители от обективната действителност активизират редица анализатори. Това особено личи при

възприемане на големина, форма, движение, разстояние, гладкост или грапавина на предметите, т.е. сензорни еталони. Тези сложни възприятия са възможни благодарение на взаимно свързаното действие на редица усещания и анализатори. Това означава, че учениците се учат да възприемат сложни предмети и техните еталонни отношения. Определяне посоката на източник на звук също се постига не само чрез слуховия анализатор, а и с участието на зрителния апарат, като между двата анализатора се изгражда условнорефлекторнавръзка.

За т ва едно от първите условия за резултатна учебно-възпитателна работа по безопасност на движение по пътищата в тази

възраст е да се проучи нивото и състоянието на сетивните органи на учениците. Това проучване трябва да стане основа за възпитаване и развиване на сетивата.

Установено е, че остротата на зрението се повишава до 15 годишна възраст с 60 %. Цветоусещането в този период също се

увеличава с 60 %.

Всичко това показва, че системната работа на учителите по БДП, музика, физкултура, изобразителна дейност повишава

остротата на усещанията, подобрява възприятията, включително и тези, необходими за правилното, точно и навременно

възприемане и оценяване на пътната среда от ученика.

Поради важността на анализаторите при обучението по безопасност на движението по пътищата е необходимо да се следи

състоянието на рецепторите на учениците на база периодично провеждана диагностика. Например състоянието на цветното зрение (далтонизъм).

Много важно е да се следи нивото на развитие на цветоусещането, бинауралния слух, двигателните реакции, пространственото

ориентиране и др.

В тази възраст продължава развитието на перцептивните умения на база сензорните еталони.

При организиране на наблюдения в практически уроци вниманието на учениците трябва да бъде насочено и поддържано към

взаимоотношенията водач-път-автомобил-пешеходци.

Качества на вниманието, които трябва да се възпитават в обучението по безопасност на движението, като елементи на защитния механизъм на ученика:

– Устойчивост на вниманието.

– Обем на вниманието.

– Разпределеност на вниманието.

– Подвижност на вниманието.

– Концентрация на вниманието.

– Разсеяност.

В обучението по безопасност на движение по пътищата важно място заемат и понятията свързани с елементите на пътната

среда, пътната сигнализация и др.

Условията за успешно формиране на тези понятия изискват:

– Наличие на подходяща учебна среда, осигуряваща възможност за наблюдение на изучаваните явления или обекти.

– Да се „извикат” в съзнанието на ученика старите представи и понятия, като основа за изграждане на новите. – Последователност при преподаване на новите знания.

– Осигуряване на условия за сравнение.

– Осигурена връзка между теорията и практиката в учебния процес.

– Изясняване на връзките и зависимостите на новото понятие с другите, вече изградени представи и понятия.

– Формиране на определение за новото понятие или разширяване на съществуващо вече определение.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Скоростен път. Автомобилен път.

Моторни превозни средства

Предупредителни пътни знаци за опасност, пътни знаци относно предимство и пътни знаци за въвеждане на забрана и

отменяне на въведената забрана.

Конфликти на пътя.

Виждам-предвиждам.

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В ШЕСТИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

социализиране на ученика от пети до седми клас.

II. Цели на обучението
Вербална комуникация на ниво родови и видови понятия от пътната среда.
Възприемане, анализиране и прогнозиране на развитието на пътна ситуация.
Познаване на моторни превозни средства със специален режим на движение.
Отговорност и самоконтрол спрямо употребата на алкохол.
Сензорни характеристики на зрението.

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от V – VII клас, като участници в пътното движение.

Усещания и възприятия.

За това едно от първите условия за резултатна учебно-възпитателна работа по безопасност на движение по пътищата в тази

увеличава с 60 %.

остротата на усещанията, подобрява възприятията, включително и тези, необходими за правилното, точно и навременновъзприемане и оценяване на пътната среда от ученика.

ориентиране и др.

В тази възраст продължава развитието на перцептивните умения на база сензорните еталони.

взаимоотношенията водач-път-автомобил-пешеходци.

Качества на вниманието, които трябва да се възпитават в обучението по безопасност на движението, като елементи на защитния

механизъм на ученика:

– Устойчивост на вниманието.

– Обем на вниманието.

– Разпределеност на вниманието.

– Подвижност на вниманието.

– Концентрация на вниманието.

– Разсеяност.

среда, пътната сигнализация и др.

Условията за успешно формиране на тези понятия изискват:

– Да се „извикат” в съзнанието на ученика старите представи и понятия, като основа за изграждане на новите.

– Последователност при преподаване на новите знания.

– Осигуряване на условия за сравнение.

– Осигурена връзка между теорията и практиката в учебния процес.

– Изясняване на връзките и зависимостите на новото понятие с другите, вече изградени представи и понятия.

– Формиране на определение за новото понятие или разширяване на съществуващо вече определение.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Видове пътища. Пътна мрежа.

Пътни знаци със задължителни предписания, със специални предписания и даващи допълнителна информация. Моторни превозни средства със специален режим на движение.

Алкохол.

Сензорни характеристики на зрението.

ПРОГРАМА

ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

ЗА УЧЕНИЦИТЕ В СЕДМИ КЛАС

I. Общо представяне на програмата

социализиране на ученика от пети до седми клас.

II. Цели на обучението
Вербална комуникация на ниво родови и видови понятия.
Анализиране на пътна ситуация, водеща до пътнотранспортно произшествие.
Отговорност и самоконтрол при пътнотранспортно произшествие.
Работа с пътни карти, GPS навигация и схема на двутактов двигател (мотопед).

III. Специфика на възпитанието и обучението

Психофизиологически профил на учениците от V – VII клас, като участници в пътното движение.

Усещания и възприятия.

увеличава с 60 %.

ориентиране и др.

В тази възраст продължава развитието на перцептивните умения на база сензорните еталони.

взаимоотношенията водач-път-автомобил-пешеходци.

– Устойчивост на вниманието.

– Обем на вниманието.

– Разпределеност на вниманието.

– Подвижност на вниманието.

– Концентрация на вниманието.

– Разсеяност.

среда, пътната сигнализация и др.

Условията за успешно формиране на тези понятия изискват:

– Да се „извикат” в съзнанието на ученика старите представи и понятия, като основа за изграждане на новите.

– Последователност при преподаване на новите знания.

– Осигуряване на условия за сравнение.

– Осигурена връзка между теорията и практиката в учебния процес.

– Изясняване на връзките и зависимостите на новото понятие с другите, вече изградени представи и понятия.

– Формиране на определение за новото понятие или разширяване на съществуващо вече определение.

IV. Теми, очаквани резултати и нови понятия

Карта на пътищата в България и автомобилна навигация.

Мотопед.

Пътни знаци за оказване на направления, посоки, обекти и др., допълнителни табели.*

Скорост.

Пътнотранспортни произшествия.

Сензорни характеристики на зрението.

Настоящият план-програма е утвърден със заповед на директора № РД-25-266/30.03.2021 г.